Четвъртък, 2009, Юни 25

Дискусия за музея за съвременно изкуство 'Софийски арсенал'


В блога Art and Bulgaria видях покана за Дискусия по повод проекта на арх. Бойко Кадинов за Музей на съвременното изкуство 'Софийски арсенал', финансиран по културна програма с пари от Норвегия. Дискусията ще се състои на 02.07.2009 от 18.30ч в Централен дом на архитекта (САБ) на ул. Кракра 11, София.

Организаторите са се погрижили да изготвят и работен сценарии за модерация на дискусията. Няколко познати ми се похвалиха, че са получили e-mail с поканата, където са цитирани писмото, което написаха TRANSFORMATORI, този и този пост от блога на WhATA, критикуващи политиката за обявяване на обществени поръчки, както и моята позиция по задълженията на КАБ и тяхната политика за конкурсно начало. Аз лично няма да мога да присъствам, защото ще съм в София чак след 17 юли.

Събота, 2009, Юни 20

Designing in Teheran


United Colors of Benetton организират архитектурен конкурс Designing in Teheran за две сгради със смесена функция в столицата на Иран, Техеран. Участниците могат да проектират само едната или и двете сгради по избор, като има по трима победители за Проект А и Проект Б. Едно от условията е сградите да бъдат достатъчно добре интегрирани в средата, имайки предвид културната идентичност на Техеран и развитието на града досега.

Участието в конкурса е от цял свят. На картата в сайта можете да видите броя на участниците от всяка държава. За да придобиете представа за мащабите на конкурса - журираните проекти от:
- САЩ са 128
- Великобритания са 60
- Италия са 304
- Холандия са 40
- Иран са 174
- Германия са 46
- Испания са 60

И докато в категория Проект А печеливш е полякът Grzegorz Witold Woronowicz, то за Проект Б първа награда е дадена на Яна Радева и Александър Шинолов. Преди една година те взеха участие и в workshop/пленера UURRBBAANN в екип с Валентин Вълчев, Александър и Велимир от Outline Architects, представяйки доста приятен, но недооценен от журито проект за центъра на Младост.

Ето проекта на Яна и Сашо за Desinging in Teheran. Поздравления за първата награда!





(c) арх. Яна Радева и арх. Александър Шинолов

Добавено на 22.06.2009:
- Трета награда на конкурс "Обемно-устройствено проучване на Централна ж.п. гара Пловдив" спечелен от проект на екип арх. Александър Шинолов, арх. Яна Радева, арх. В. Вълчев, арх. Христо Гинев, арх. Ал. Бакърджиев, арх. В. Георгиев
- Участие на Яна Радева и Александър Шинолов в Конкурса за обемно-пространствено и архитектурно решение на Сателитно на столицата градче в имот 199005 в землището на с. Голема Раковица, общ. Елин Пелин

Отзиви за Designing in Teheran:

- от Abitare
- от Architectenweb.nl
- от Europaconcorsi
- от Akichiatlas.com
- от Brandnews.ua
- от Строителство Градът

Петък, 2009, Юни 19

Акция 'Шокозавър'

Действащата половина от UURRBBAANN - Орлин Манолов (или за кратко Орлин) е показал отново непресъхващ идеен потенциал. Миналата седмица той създаде събитието PAINT it в любимия на малки и големи (политици) Facebook, съобщавайки, че е напазарувал бои (за доказателство ги е снимал) и кани, който иска да се включи в (пре)боядисването на дракона с фотоапарат в градинката на Баба Яга в София. Вследствие към Орлин и неговите бои естествено се присъединила ударна група за борба с грозотата на градската среда.
Резултатът се вижда от снимките:













Поуката: по-малко писане по блогове и повече действие!

/Снимките са на Момчил и Никола, които не познавам лично и ако желаят да бъдат споменати по-подробно като автори, могат да ми пишат./

Понеделник, 2009, Юни 8

и малко архитектура VI - конкурс за университет в Букурещ

Конкурсната тема няма да отмине толкова лесно, поне доколкото зависи от този блог. Имаме поредно напомняне от Строителство Градът колко всъщност уникален, подкрепен от известни личности и уместен е проекта Музей на съвременното изкуство "Софийски арсенал". Конкурс обаче няма и няма да има. Това ме амбицира да се разровя за примери и да ги предствя в рубриката, която позанемарих - 'и малко архитектура'.

* * *

Този проект е от Букурещ, Румъния - държава, която единствена в Европа може да се сравнява с България по цялостно потъпкване на демократичните процеси и процедури. За него пише Щефан Генчиулеску, главен редактор на изданието на Камарата на румънските архитекти, Arhitektura, в предпоследния брой (#26) на списанието за нова европейска архитектура А10.

Историята е следната: Националния университетът по изящни изкуства в Букурещ е разпръснат в няколко места из града и едно от тях е комплекс от сгради, архитектурни паметници. Поради спешна нужда от повече пространство, ръководството на университета планира реновация и разширение на комплекса. За целта то се обръща към Камарата на архитектите в Румъния и с общи усилия двете институции организират конкурс.

Печелившите - ADN BA - са млади архитекти с офис в Букурещ. Проектът, предложен от тях запазва всички стари сгради и интегрира новите между тях. Резултатът, постигнат след конкурс, мисля, говори сам за себе си.









pics: ADN BA

* * *

И за да се върнем на земята - вижте следните постове, коментиращи нуждата от прозрачен конкурс за проектиране и изграждане на Музея съвременно изкуство "Софийски арсенал", зад който са застанали арх. Бойко Кадинов, Меглена Кунева и Норвежкото посолство:
- Отворено писмо за музея за съвременно изкуство от TRANSFORMATORI в блога на ProvoCAD
- Обществени п(о)ръчки от блога на WhATA
- Питахме Меглена Кунева за музея за съвременно изкуство в блога на WhATA
- Най-абсурдният Музей за съвременното изкуство "Софийски арсенал" - група на арх. Пламена Андонова във Facebook
- моята позиция относно бездействието на КАБ, основаващо се на основни точки от устава на Камарата.

Ето и още публикации свързани с темата (10.06.09):

- Отворен конкурс за Национален музей за изкуство, архитектура и дизайн в град Осло, Норвегия иницииран от Норвежкото министерство на културата.
- Гледна точка на блога 'София за нас'
- 'Ще имаме музей! Скандалите предстоят' - статия във в-к Култура
- Архитекти и художници срещу проект за музей - gradski.bg
- дебат в Червената къща на тема “Води ли личния успех на българския художник в чужбина до промени в художествената среда у нас?”

Вторник, 2009, Юни 2

Достатъчно добра ли е добрата новина?


Има една новина, която обиколи световните сайтове за дизайн и архитектура. В нея този път нашата мила България не беше спомената в един текст заедно с протести или еврофондове, атентата срещу папа Йоан-Павел II или трупът на Чарли Чаплин. На 29 април беше обявен печелившия проект на Доминик Перо в конкурса за Правителствен център в местността Къро в София. В конкурса и участваха Заха Хадид, Норман Фостър, Масимилиано Фуксас и два български екипа. Културната общност по света припада от възторг при споменаването на всяко едно от тези имена, а този път те взеха че обърнаха внимание на София всичките заедно.
Факт е, че конкурс от подобна величина в България не е правен в моя (и далеч не само в моя) съзнателен и несъзнателен живот. Шестте примера за дизайн и архитектура на най-високо ниво са изложени в Галерията за чуждестранно изкуство до 6 юни и си струва да се видят - най-малкото, защото става въпрос за средата, която обитаваме. Аз няма да коментирам стойността им, както и дали това са най-гениалните попадения на авторите им – красноречиви мнения ще видите из блогосферата. Архитектурата и градското планиране (както и продуктите им) никога не са само бели или само черни, независимо колко велики архитекти и урбанисти работят над тях. Те се създават за дълготрайно ползване от много хора на цената на огромни инвестиции и това неминуемо води до спорове и престрелки в оценките им.
Ще кажа обаче това: за да имаме добри резултати след подобен конкурс, много други елементи от цялостния план на София трябваше отдавна да са изпипани докрай. Защото дори такива светила като Перо, Хадид и Фостър със своите проекти, не са способни да решат изначалните и дълго отлагани проблеми на града. Тях трябва да си ги изринем сами, и то преди да започнем да мечтаем за световна архитектура. Не е тайна, че в последните 10-15 години столицата ни расте с бързината на мумбайско предградие. Много политически стъпки трябваше да направят мъдрите й управници с цел да получават своевременно информация за непрекъснато променящото се население и неговите нужди. Както и да реагират на нея, разбира се. В атмосферата на руски провинциален град и сред очевидната липса на градски комофорт е ясно, че тези стъпки изобщо не са предприети. Проектът за мегаломанския правителствен център, в който буквално може да се побере администрацията на целия Европейския съюз, не е съобразен даже и с бъдещия устройствен план на София. Задължително е подобни комплекси да бъдат най-малко свързани с метро и работещ градски транспорт, а при така избраната местност това не е случаят. Тоест при евентуалния строеж на новия Правителствен център всички тези пропуски и грешки ще донесат задълбочаване на сегашните нерешени проблеми и влошаване на качеството на живот.
И друг момент: Преди около шест години в Москва започна строежът на грамада от небостъргачи, наречена Москва Сити - еквивалентът на това, което правителството иска да построи в София, но с много по-добро обвързване с транспорта и градското планиране на Москва. Строежът напредна доста, но въпреки това стъклените кули на Москва Сити ще замръзнат недовършени за дълго, заради икономическата криза. Така че
въппросът е: има ли изобщо България финансов ресурс да построи проекта на Перо? Сега ли е времето за безполезни градски структури, които Париж, Брюксел и Йоханесбург са строили през 70-те - при положение, че градът ни страда от елементарни проблеми като транспорт, липса на паркоместа, разрушаване на безценно историческо наследство и отблъскваща градска среда? Нищо чудно следващото правителство да оцени по-трезво ситуацията на българската икономика и да реши да не строи този правителствен център. Така световната архитектура ще остане само в рамките на изложбата.

Този коментар излезе първо в Списание 1 - брой 82, юни 2009, редактори на коментара са Бистра и Адриана.

Четвъртък, 2009, Май 28

Музей на съвременното изкуство без конкурс и без обществено обсъждане


Ако случайно не сте видели тази новина, да ви я споделя и аз - взето е решение за проектирането на Музей на съвременното изкуство в София. Проект вече има, разбира се, БЕЗ конкурс и БЕЗ каквато и да е форма на обществено обсъждане и допитване до гражданите на София.

Няма да се спирам върху качеството на представената от арх. Кадинов архитектура за проекта на музея. Ще цитирам само основни точки от ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ в Устава на Камарата на архитектите в България, която би трябвало да регулира професията архитект:

Глава втора
ЦЕЛИ И ФУНКЦИИ
Чл.3. Главна цел на Камарата е да регламентира дейността на архитектите - проектанти и да гарантира свободния избор на проектант в условията на лоялна конкуренция.
Чл.4. (изм. 2007) Целите на Камарата са:
1. да представлява своите членове като защитава професионалните им права и интереси в съответствие с интересите на обществото;
2. да регламентира принципите за професионалната дейност посредством приемането на професионален кодекс на архитектите и упражнява контрол по спазването му;
3. да не допуска монополизъм, недобросъвестна практика и неравноправно положение между своите членове;
4. да създава, доколкото това е допустимо в рамките на действащото законодателство, условия за свободен избор на проектант от страна на клиента (инвеститора);
...
7. да поддържа конкурсното начало в проектирането;
...
11. да извършва и всякакви други позволени от закона дейности, включително предвидени по-нататък в този устав, с оглед защитата и отстояването на обществения престиж и доброто име на своите членове.

Е, нужно ли е да тълкувам или сами виждате, че с мълчанието си по случая вече две седмици, Камарата, изданията, които я представляват и най-голяма строителна медия в България са готови да потъпчат почти всички права на професионалистите, гарантирани им от устава. Те всички толерират монополизма при проектирането, заслепени от идеята, че едва ли не някой се е сетил (не упрявлявящите или общината) за Музей на модерното изкуство. Камарата трябва веднага да заеме позиция по случая и да обяви конкурс според вече готовата наредба, защото с мълчанието си тя убива една от малкото възможности за реализация на млади архитекти в България.

Прочетете мнението на Меглена Кунева, която е подкрепила проекта. WhatA са направили стъпка да и зададат въпрос по случая. Тук е и предишния им пост, алармиращ за проблема.

Във Facebook има вече група против поредното недемократично явление в устройственото планиране.

(29 май) ТРАНФОРМАТОРИ се включват адекватно с отворено писмо ЗА обявяване на конкурс по темата.

Сряда, 2009, Май 27

Проектът за Берлинската стена 1961-1989

На 13 август 1961г Валтер Улбрихт, генерален секретар на Социалистическата партия на ГДР, решава да възложи изграждането на единствен по рода урбанистичен проект - стена между източната и западна част на един от най-големите градове в Европа. Жителите на Берлин, както и тези на цяла Европа, изпитват съмнения, че създаването на подобна урбанистична структура е необходима за по-нататъшното успешно развитие на града и просперитета на жителите му. Основна точка в заданието на проекта е да се прекрати пътуването от Източнен в Западен Берлин и по този начин да намали изтичането на мозъци от ГДР, което тогава е било оценено от комунистите на $ 9 млрд. Тази икономическа обосновка е била подкрепена и от идеята за разединена Европа.



С годините проектът се развива в план и във вертикален разрез като пластовете на стената се усложняват с цел изненада на желаещите да не се съобразят с новия Общ устройствен план на Берлин. По официални данни те наброяват 98.

Вертикален разрез на стената след началото на 70-те
1 - Източен Берлин
2 - Гранична зона
3 - Първа стена
4 - Сигнална ограда
5 - Различни типове бариери
6 - Наблюдателни кули
7 - Осветителни системи
8 - Патрулна алея
9 - Контролни ленти
10 - Окоп срещу превозни средства
11 - Последна стена, позната като "Стената"
12 - Гранична бразда
13 - Западен Берлин



На 9 ноември 1989 с изненада целия свят установява, че урбанистичният проект за физическо разделяне на града не е успешен и се налага премахване на по-голямата част от стената с цел подобряване на социалната инфраструктура. Въпреки това градоустройствените, социални и икономически разлики между Източен и Западен Берлин продължават да са характерна черта от атмосферата на града.
Показвам ви снимки от това, което е останало от един проект, реализиран без референдум, допитване или обществено обсъждане и без конкурс за проектирането и изпълнението му. Въпреки това много проекти от не чак такова геополитическо значение продължават да се правят и днес, 20 години след неуспеха на този, без изброените демократични стъпки.



























Сряда, 2009, Май 13

L'europeo - Стената


Чак сега до мен достигна последния брой на L'europeo. Темата е за Берлинската стена, комунизма, Оруел... - далеч не мисля, че това е случайност, но докато чета много се надъхвам за изборите. Ако и вие го прочетете от кора до кора със сигурност ще сте по-мотивирани да си упражните правото на демократичен избор на 7 юни и 5 юли. Гласувайте!

Вторник, 2009, Май 5

50 коли или 1 автобус?


Шведска реклама на автобусен превоз до летището в Стокхолм от Acne Advertising. Коментарът е излишен, вижте видеото.

Неделя, 2009, Май 3

49 cities - изложба


От 14 април до 30 май в културния център Storefront for Art and Architecture в Ню Йорк се провежда една изложбата на Work AC '49 cities'. Тя има интересна концепция за анализ на съвременните урбанистични и екологични проблеми чрез исрторически примери на 49 утопични градоустройствени плана. Превел съм предговорът на книгата/брощура, която излиза заедно с изложбата (можете да изтеглите 20 страници от книгата нa PDF тук):

Ако погледнем назад в историята, много архитекти и урбанисти са мечтали за ‘по-добри’ и различни градове – по-флексибилни, по-контролируеми, по-защитени, по-ефективни, по-монументални, по-органични, по-високи, по-гъсто населени, по-разпръснати или по-зелени. С всеки един нов план са предлагани радикални виждания, които обединяват не само желанията, но по-често страховете и тревогите на своето време.
След провала на експеримента с предградията и с неясния край на световните прогнози – от глобалното затопляне до кризата след пиковото потребление на нефт (peak oil*) и безконтролната световна урбанизация – архитектите и урбанистите се намират отново на кръстопът, изобилстващ с илюзорни идеи. Днешната среща на засилващите се страхове за околната среда и глобалния неуспех на неограничавания капитализъм формира нов вид обществена нагласа, която е готова да ограничи вярата си във фантастични проекти и радикално да премисли начина ни на живот.
Взимайки предвид постоянството на загрижеността за околната среда и нейното влияние върху оформянето на утопиите ни, 49 cities вписва настоящето в един по-широк исторически контекст. Изложбата препрочита някои основополагащи и илюзорни проекти от миналото през съвременната екологична призма и отива далеч отвъд известната идеология да сравнява и противопоставя техния хипотетичен екологичен отпечатък. И двата аспекта, съствящи изследването – този на ‘града’ и и този на ‘екологията’ – са съзнателно редуцирани почти до лековерни твърдения. Въпреки това те са достатъчно силни в простота си, за да разкрият, че много от тези радикални предложения са по-близо до смелата формулировка на предстоящите изпитания, отколкото сме ние днес, и предлагат вдъхновяващи възможности за срещата ни с тях.
Родена в процес на нашия ‘еко-урбанистичен’ изследователски семинар в Архитектурното училище на Университета Принстън, изложбата 49 cities се появи с идеята отново да ангажира градоустройственото и да превъзпита архитектурното мислене към преоткриване както на градския, така и на селския живот. Докато първоначално беше фокусиран към ситуацията в момента, анализирайки съвременните тенденции в зелената архитектура и урбанизъм, интересът ни постепенно се насочи назад във времето към дълготрайната традиция на креативното илюзорно мислене за градовете, загубено някъде в средата на седемдесетте години на XX век. Окуражени от мечтателите за най-влиятелните планове и статуса им на ‘урбанисти-аматьори’ – от Франк Лойд Райт и Льо Корбюзие, които са били архитекти, до Ебенизър Хауърд, който е бил стенограф – и убедени от по-съвременни професионални манифести като този на New Urbanists, ние се опитваме да намерим начини да надхвърлим простото картографиране на явлението ‘градоустройство-на-парче’ и преоткрием алтернативни методи за препроектиране на градовете.
49-те града бяха избрани сред двеста казуса, базирани на способността им да отразят дадено време и амбиция като или най-добре представят съвременността си или радикално са изпреварили времето си. Някои от градовете са построени под една или друга форма, но повечето са останали само на хартия. И въпреки това неизлечимо много са повлияли на глобалния ни градски пейзаж. Докато отзвука от Радиалния град (Radiant City), Акровия град (Broadacre City) или Града-градина (Garden City) са широко популярни, интересно е да се сравни съвременното развитие в Китай и Обединените арабски емирства с някои от тези имагинерни планове, вариращи от най-утилитарни до най-разхитителни. Тези паралели оформят следното заключение: ако днешното градско развитие е почти винаги функция на капиталите, то 49-те града са функция на идеологията и амбицията, които провокират доста широкоспектърни резултати, в зависимост от времето и мястото.
Отвъд техните специфични особености, има две характеристики, които са общовалидни за всичките 49 града. Първата се основава на желанието за мащаб и радикална абстрактност до степен, в която проектите влияят на планетата като цяло. По-добрият град на бъдещато като че ли винаги съдържа преосмислено отношение към „природата” и към околната среда, отношение, чиято форма – дали изискваща разпростиране, за да включва и диви територии или компресия, за да намали лошия ефект – зависи от идеологията, която олицетворява. Втората е, че всеки от 49-те града е създаден като реакция на урбанистичните условия и проблеми на времето си – пренаселеност, разпростиране, хаос, бедни квартали, замърсяване или война.
С днешният увеличващ се страх от предстоящите природни бедствия, ‘еколкогичният урбанизъм’ изглежда е първата естествена утопия на 21-ви век. Докато формулира съвременните въпроси за това какво съставлява идеалния ‘екологичен град’ посредством идеализираните примери от миналото, 49 cities изследва няколко взаимоотношения – от отношението форма-идеология до отношението форма-изпълнение – генерирайки свеж поглед към нова рамка, от която да отвори отново дискусията за съвременния град.
_____________________________
*Peak oil (англ.) – момент във времето, в който световното потребление на нефт ще достигне своята най-висока стойност, и след него ще започне необратим спад на продукцията.


Три примера от книгата и изложбата: