За това
архитектурно биенале в Ротердам отдавна трябваше да пиша. Разликата с другото известно биенале -
това във Венеция, е осезаема.
Трудно е да се представи архитектурата в рамките на биенале каза някой скоро. И е така - това не е като изложба на мебели или кинофестивал. Архитектурата е най-убедителна там, за където е предназначена - едно от верните клишета. Ротердам обаче е убедителна сцена за дебат на всякакви урбанистични проблеми, които търпят градовете през последните десетилетия. След войната той става изпитно поле на урбанисти и архитекти и доказва на живо теории за глобално градско развитие. Процес, който след 70-те и последвалите няколко икономически кризи, ще се повтори само на места като Дубай.
Центърът на Ротердам, е бил разрушен при германска бомбардировка през 1941). снимка wiki
Другата интересна роля на Ротердам е като град, приютил огромно количество емигранти от много различни култури. Националистите обичат да го дават за пример в речите си, плашещи с 'радикалния ислямизъм'. За разлика от тяхното тържество над 'неуспялото мултикултурно общество' темата на IABR 2009 - Open City: Designing Coexistance звучи доста на място и се опитва да реши проблемите, а не да ги задълбочи.
Най-голямата изложба на биеналето е в
Netherlands Architecture Institute, който беше представен от Мартине Зутеман в рамките на
Sofia Architecture Week 2009.
Много яко място. Пускам снимки от изложбата, която беше доста силна.
Фоайето на института е мястото за всичко - книжарница, дебати, четене, закуска, игра на шах...
с огромния шах от сгради.
Първата част от изложбата е с малки проекти за Ротердам. Основната им цел е да покажат гражданска 'умора' от мащабни проекти с неясно бъдеще, които вместо да провокират хората, ги 'местят' като пионки. Основното качество на проектите е реализируемост и надграждане на сегашната градска среда.
* * *
По нататък в изложбата историите се отдалечават от Холандия. Това е откриването на конкурс наречен "Морски фар за Лампедуза" (Lighthous for Lampedusa)
Почти всеки ден има новини за пристигащите бежанци по най-южните брегове на Европа. През 2008 около 30'000 бежанци са достигнали Европа през италианския остров Лампедуза. Хиляди от тях се давят в морето - организации изчисляват, че 1 от всеки 10 имигранти умира по време на опасното пътуване. За относително малкия остров Лампедуза с около 4'000 жители неспирния поток от пристигащи имигранти носи доста проблеми, които докарват администрацията на ръба на колапс. През 2008 центърът за бежанци достигна връхната си точка от 2'000 човека, където хората са претъпкани в място, предвидено за максимум 700 човека. Вместо да помогнат на Лампедуза да улесни ситуацията и да намерят място за бежанците на континента, както в миналото, италианското правителство ескалира проблема като настоява имигрантите да бъдат държани на острова и за тях да се изгради нов бежански и депортационен център. През януари 2009 островитяните излизат на протести срещу тези планове, използвайки слогана "No Alcartas in Lampedusa". Участниците споделят желанието си да живеят на отворен остров "Да живеем от туризъм и да можем да посрещнем и най-бедния, ако той пристигне тук..." (цитат на кмета на Лампедуза, 2009)
Досега не се вижда края на потока от бежанци. Какво може да се направи, за да се спрат трагичните смъртни случаи? Успешни усилия за подобраване на условията на живот в държавите, от които имигрантите бягат, биха продължили десетилетия и поколения. От 2007 берлинския артист Томас Килпер прокарва идеята за построяване на Морски фар за Лампедуза (Lighthouse for Lampedusa), който да има двойна функция: да дава ориентация в морето, навигирайки сигурно бежанските лодки и да приюти музей и културен център, които толкова много липсват на острова. Фарът е замислен като кула и забележителност, способна да бъде домакин на различни транс-национални комуникационни програми, преговори, изложби, концерти и други културни събития. Ще служи като място, привличащо не само туристи, но и местни жители - така Лампедуза ще бъде не само място, за което се говори, но и място където се учиш и изслушваш други гледни точки.
Бежанската криза в Лампедуза не може да бъде решена чрез военна протекция на брега, както и с обявяване на извънредно положение в държавата. В рамките на International Architecture Bienalle Rotterdam ще бъде стартиран международен конкурс за идеи, канейки архитекти, урбанисти, артисти и активисти да разработят архитектурно решение за морски фар, музей и културен център, ситуирани на острова. 'Морски фар за Лампедуза' апелира за хуманитарна и честна имиграционна и интеграционна политика в Европа, базирана на правата на бежанците. От създаването на великолепната структура в Александрия около 300 пр.Хр., морските фарове са асоциирани като посрещачи на странници: Може ли през 21 век Европа да се опита да направи 'чудо' - този път на един от своите брегове.
* * *
Промените в живота в Грузия след про-американския и нео-либерален курс на Тбилиси. Мегапроекти, затворени жилищни комплекси, голф игрища планират да направят Грузия опитна площадка за инвеститори, в каквито се превърнаха Дубай и Сингапур.
* * *
Книга с хипотетични развития на 'Палмовите листа' като градски структури или как е възможно да изглежда бъдещето на 'гетото за богаташи' в Дубай.
* * *
Походно легло за велосипед модел RIKEA с упътване за сглобяване.
* * *
Проекти за социални и културни центрове в бедните предградия на Сао Паоло.
* * *
Изложба, наречена 'Микрорайон', представяща панелните комплекси в Русия и в бившия социалистически блок. Началото е килим със снимки на панелни комплески от Google.
При прехода от социализъм към капитализъм, свободата има своята цена. След 1990г. хората в Русия (и не само) изпитват несигурност. За да предпазят собствеността си, те монтират решетки около къщите и апартаментите си - стоманени врати и стоманени решетки на прозорците. Частното пространство е 'предпазено' от публичното пространство. Къщите на жителите с по-високи доходи са предпазени от огради, камери и охранители. Публичното пространство се превръща в заплаха. Показани са различни варианти за дизайн на метални решетки.
Преобразуването от колективизация към приватизация води до увеличаване на частния транспорт. От 1990 притежаваните коли се увеличават с 500%. В публичното пространство на микрорайоните нахлуват коли и временни гаражи. Съществуващата улична мрежа не може повече да приюти увеличилия се трафик. Проникването на частния транспорт води до влошаването на публичното пространство и усилва желанието на обитателите да го изоставят.
Макети в голям мащаб на обемната структура на разалични микрорайони, построени по света.
Макет 1:1 на вход на панелен блок в микрорайон.
* * *
На излизане във фоайето на NAI има подредена маса - Вечерята.
Поканени сте да седнете. Тази маса е приготвена за вечеря, която ще се състои след няколко часа. Гостите не се познават, но имат няколко общи неща помежду си. Те живеят в Ротердам, но са родени в различни държави. Някои са дошли като деца с родителите си; други са израстнали в родината си и скоро са пристигнали. Те всички са включени в
Книгата с рецепти на Ротердам (Rotterdam Cookbook) като готвачи с особени качества, макар и обикновено да готвят само за семействата и приятелита си. Днес те ще се срещнат на тази маса.
Тази вечеря е метафора за съвместния живот в град като Ротердам, където почти половината от населението принадлежи на някоя имигрантска общност. Да споделиш храната си може да бъде почти толкова трудно, колкото и да съжителстваш в мултикултурен град.
Това е вярно не само за гостите и поставя някои дилеми за кмета на Ротердам и домакин на тази вечеря: Ахмед Абуталеб. Да приеме поканата не е лесно за никого. За някои е трудно да споделят храната си с хора от други религии, а в някои култури жените и мъжете обикновено се хранят разделени. Разбира се всяко общество се самоопределя с традициите, табутата и маниери си на масата. Дори седенето около масата не е свойствено за всички.
Готвачът е помолен да вземе предвид, доколкото е възможно, културно определените изисквания за диета на гостите. Той е вдъхновен от историите и рецептите в Rotterdam Cookbook. Подредбата на масата, приборите и посудата са избрани, така че всеки гост да се чувства възможно най-добре.
* * *
Това бяха само част от интересните теми, засегнати в изложбата, но разказът спира дотук, защото ми отне адски много време да напиша този пост. Още за биеналето можете да видите в последния брой на
Абитаре - проекта
Open Places на урбанистите Мартина Баум и Кеес Кристиансе. Последният е и куратор на Биеналето.
Залезът над Ротердам =)
Част от текста е превод от таблата на изложбата. Снимките са на Мирела Ганчева и мои.
