7-те най

Кристина (641) е виновна за този пост, но пък при такава мила молба...

Това е една доста забавна инициатива/игра. И така според нея всеки участник в нея (в момента аз) цитира следните правила:
- цитира тази публикация
- цитира този, който го е посочил - Кристина (641)
- изброява 7-те си любими албума, може и повече или по-малко, като споделя и нещо повече за тях или за избора си
- посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото

Ето седем от най-важните албуми в краткия ми живот, които съм слушал докато носителите им са станали на гъз. Подреждам ги по хронологичен ред:

1. U2 – POP (1997)
С него прослушах U2 и открих Героят-спасител на Света Bono. Концепцията за попарт супер ми допадна и тогава се заинтересувах и от Анди Уорхол. Албума е със супер суров звук, защото тогава четиримата от групата още преди да завършат записите вече имат насрочени дати за едногодишно турне по целия свят. Претупват албума. Турнето е провал в Щатите – там не се купуват билетите. А сцената е с най-големия екран, правен дотогава за концерт, всеки ден от турнето струва около $250'000, а парите им не се възвръщат. Това е може би последния момент от историята на групата, когато тя се хвърля в ебаси експеримента. И резултатът е също доста експериментален – ако не сте гледали Live from Mexico City...

2. Faith No More – King for a Day, Fool for a Lifetime (1995) – Един от последните на Faith – тогава вече те са толкова безобразно велики и известни, че даже и да издадат суинг албум, пак ще се разпродаде. Това е и една от тавите, които ме научиха никога никога никога да не свалям ‘самички’ песни, ами само цели албуми. И да ги слушам целите... В албума се смесват много стилове, редуват се балади с всякакви метъл изродии, Патън пее на протугалски, има саксофони, джаз.

3. Morcheeba – Fragments of Freedom (2000) – Както стана и с предишните две групи, прослушах и тази с последния им як албум. Всички знаете Rome Wasn’t Built for a Day, чийто клип доста добре пунтира Aquarius от Hair (1969). А и Skye Edwards и супер яка мацка.

4. Macy Gray – On How Life Is (1999) – Оттук дойде любовта към фънка. А дрезгавия глас на Мейси е супер.

5. Erykah Badu – Mama’s Gun (2000) – Тогава се оформи и тенденцията да изслушам всички черни, фънки-хипхоп мацки, които намеря.

6. The Herbaliser – Something Wicked This Way Comes (2002) – Отвори ме на Herbaliser Орлин. Тогава бях наистина зациклил с музиката и чаках нещо ново като звук. Оказа се пак, че съм закъснял с около 3 години. Но пък много се изкефих (което беше по-важното), че откривам нов смисъл на ‘хипхоп’

7. Alice Russell – My Favourite Letters (2005) – Ето едно предшествие на Amy Winehouse, KT Tunstall и прочее брит мацки, които са с доста фънк звучене. Алис не стана толкова известна както другите, но пък гласът и е наистина много по-приятен от на поп-дивите. Това е едно от последните ми открития (дошло пак от Орлин), които не мога да спра да слушам от близо две години.

Забележки:
1. За подготвянето на тази класация бяха безмилостно изтормозени адски много мозъчни клетки.
2. Моля да продължат нататък: Николет, И.Е. Станков, Борислав Борисов и Мартин Заимов.