Такова нещо не ми се беше случвало скоро. Не го казвам, защото участвах в организацията му, а защото видях щастливите муцуни на всички, въвлечени в играта на архитектурен workshop. Бяхме изненадани, че 19 екипа (от предвиждани 10) се регистрираха. Явно на всички им беше интересно какво ще се получи. Явно всички са претрещели от работа и чертаене в офиса и им се иска нещо различно. Ще започна по дни и ще се опитам да преразкажа всичко.
Ден 1: Орлин каза: да си тук в 7!!! Лудница. В 7 сутринта в понеделник, след като бяхме редили макета до 3 предната нощ (Нина помагаше до едно време, после помагаше Поли). Няма значение, бяхме толкова енергични, аз лично никога не бях откривал workshop и от момента, в който отворих очи, вече си представях как казвам на микрофона пред 100-на души най-върлите глупости на света. Орлин в тези моменти е по-духовит. Затова и на него се падна честта да открие. Иии... глупостите ги говори той хахаха. Забрави няколко формалности като да представи журито примерно, не даде думата на гл. архитект. Но на кой, за бога, му пукаше точно тогава. Да не би да сме се родили някъде между трибуната и сцената. Все пак и двамата сме деца на инженери и трябва да е ясно, че говоренето пред публика не ни е втора природа. Всичко нататък мина гладко, с изключение на това, че да дадем думата на всеки от журито струваше отегчението на публиката. Обявиха задачата: става дума за една зона в Младост, около бившия Кореком и супермаркет ХИТ. Това поле трябва да се превърне в обществен център на община Младост и там да се разположи зала за 8'000 души, православен храм и търговски площи. Върху това трябваше да се борят екипите следващите 4 дни.
Екипите дойдоха по местата си в 14.00ч, каквото беше и условието. Имаше въпроси, арх. Сокерова дойде да дообяснява заданието. Имаше малко недоволство сред екипите от 'неяснотата' и липсата на конкретика в заданието. Също така от времето за изпълнение на задължителните неща (чертежи, макет...). Спомних си с какъв плам в очите обяснявах в САБ, че макета трябва да е задължителен хахаха. И сега, когато беше станало 'моето', слушах 'Вие ненормални ли стееее - и макет за толкова време беее...'. Успокоихме всички доколкото можахме, Нина пърхаше от работно място на работно място да отговаря на въпроси и да обгрижва екипите. Двамата с Орлин ходехме малко над земята цял ден... почти цял ден.
Първоначалните учудване, озадачение и уплаха минаха, всички се фанаха на работа. Тогава дойде и пост-ефекта от подадената в неделя от Румен Петков оставка. Познайте - имаше изненадващ конгрес на БСП в Аула Максима. По стълбите във фоайето се занизаха зомбита от края на 50-те. Без да обиждам никой - ситуацията беше повече от трагична. Залата се напълни с белокоси - единствения по-млад кадър, който очаквахме беше премиера. Малко преди това мина полковник от пожарната, видя, че някой от нашите млади, архитектурни надежди пушеха във фоайето и ми поиска данните да пише акт. Пишете, казах. Така и така партийните функционери след малко ще запушат като комини и никой нищо няма да им каже. Черешката дойде, когато от НСО (охраната на премиера) пожелаха да изпразним 3 от работните места на екипите и да пратим 3 екипа по домовете. Представете си, защото вероятно е възможно да направим атентат срещу Станишев. Докато чертаем и режем стиропор. Получи се странно - сутринта доц Георги Станишев казва 'браво момчета, много добре', вечерта брат му казва 'опразнете фоайето'. Нищо де... Фънки казва 'Абсурдистан' - е, съгласен съм. Въпреки това нашата хубава случка продължи - екипите работиха докъм 20-21ч.
photo: разработка на екип PROBE
to be continued...





3 коментара:
Хайде, чакам продължението!
Всъщност сутринта като дойдох в УАСГ доста се учудих като видях заданието. Не знам защо, но все си мислех, че ще е нещо, за което ще се иска яко креативно мислене и доза "гениалност". Все си мислех, че ще става въпрос за паркиране, озеленяване и оформяне на отвратителния софийски център. И може би малко се разочаровах, че става въпрос за Младост.
Ще си позволя да коментирам събитието така, както аз го видях.
Доста се забавлявах с "кабинките", които бяхте направили. Особено много с найлоновите перденца (които, между другото, изглеждаха доста ефектно). С колегите доста спорихме за какво могат да бъдат използвани след събитието. Едни предлагаха да бъдат превърнати в обществени спални за уморени студенти, други, провокирани от найлоновите завеси казваха, че си представят вътре по някой телешки труп, окачен на метална кука, а по-загорелите смятаха, че с малко кадифе и по някой друг червен фенер, може да си направим вътрешноуниверситетска проститутска алея.
Допадна ми и музиката, в иначе депресарското фоайе- винаги се разбираше кога сте си домъкнали задниците и действате.
И ако си позволя (а аз ще си позволя) малко критика, мисля, че е редно да бъдат изложени всички резултати- победителите, победените и може би малко снимки. Някак си нещата да не са като "всяко чудо, за три (в този случай 4) дни.
@Ominaeshi
благодаря за коментара, беше важно. а заданието беше по свой начин интересно защото практически е гола поляна, която трябва да се изпълни със смисъл. и то да бъде център на нещо (в случая младост). един отбор като разбра, че е градоустройство, а не сграда отеба. ама всъшност е яко, че повечето намериха задачата за доста предизвикателна.
по повод изложбата на проектите - ще се случи в Бизнес парка някъде след празниците, до четвъртък ще знаем вече датите и ще ги обявим :-).
найлоновите перденца (както и макета) влизат в портфолиото на орлин :-)
Здравейте, ето малко интернет отразяване на пленера и от нас
http://provocad.com/blog/?p=9
Поздрави!
Публикуване на коментар