Там близо край град София...

От трети клас не бях оставял цветя на паметника Левски. Доста добре ми дойде след спорове по блоговете от неделя за или против Косово... и какво точно е национален дух.

Истината, само истината и цялата истина

Доста ТРУДНО е това, което прави Светла Енчева! Споделя със всички нас ИСТИНИ от университетската действителност на ЮЗУ в Благоевград. С риска да остане без работа. Искам да и кажа, че децата ни ще живеят по-добре, заради постъпки като нейната.

Никога няма да е лесно да застанеш срещу системата. Трябва немалко смелост. Арх. Янев даде хубав пример за това след Нова година. Почести, награди и накрая се извинява за това, че е казал една ИСТИНА в повече...

А аз си мислех преди 4 месеца, представяте ли си, че е трудно да кажа пред камерата на журналистка от полската национална телевизия, че съм подкупвал катаджии... (10.30 мин.)

Ясно е, че битката на Светла няма да успее, ако тя е сама. Затова и аз давам моята виртуална подкрепа, защото засега само тази се иска. Призовавам най-вече колегите и от ЮЗУ да не крият ИСТИНИТЕ, които виждат с очите си. Те заедно могат да променят нещо, поединично ще е трудно.

Успех още веднъж на Светла Енчева - опита си струва!

photo: lorrainemd

Politics On Air

Първи опит (за който аз знам) за водене на общинска политика върху реален проблем от последния месец чрез пост в Блога на Мартин Заимов. Други политици, желаещи да обсъждат проблемите на държавата със смъртните в интернет-ефир има ли?

Patchwork

Добре. Редно е да влезем в положението на тези на 3-тия етаж, които явно не обитават апартамента си на ъгъла на бул. Стамболийски и ул. Княз Борис I в София. Те може и да нямат 3'000 BGN да дадат за изолиране на фасадата. Другите двама - на 1-вия и на 5-ия етаж - може да нямат по 1100 BGN за изолация. Също е разбираемо. Но защо тогава тези, които изолираха останалата част от прекрасната си сграда, не дадоха още 800 BGN, не ги разделиха на 13 (пада се по около 60 BGN/апартамент) и не оправиха и кулата, а оставиха мазилката да пада на главите на децата им. И на моята глава, защото често се прибирам оттам вкъщи.

Естетиката на сградите в центъра няма да я коментирам. Сигурно и да боядисат целия квартал в жълто, виолетово или сигнално кафяво, всичко пак ще е наред. С риск да си навлека псувни от много собственици - защо всяка сграда в центъра да няма 'цветен' паспорт и да бъдат одобрявани цветовете, с които тя се третира. Преди да са я натретирали, с на който каквото му хрумне. Така наистина ще се създаде една бюрократична спънка повече и тези, които от добро чувство се опитват да мислят за енергоефективност ще трябва да се наредят на още една 3-часова опашка и да дадат още едни 500 BGN на някой чиновник. Но може да спре да ви се повръща докато ходите по улиците. Може атмосферата в центъра да добие определен облик. А може и да се появят цели квартали, които да са културно-исторически забележителности, а не всички туристи да ги завъртат между Ал. Невски и Президентството и 'Все, пошли...'

Веселие?!

Преди два дни получих снимката на Боби Димитров, а чак днес прочетох и поста му.

Иде реч за строеж на хотел на къмпинг Веселие, на плажа точно зад Самотната скала.
Всъшност не се знае дали е хотел или зоологическа градина, защото табелата снимана от Боби е с неверно съдържание, а такава с реално явно няма.


Единствения начин, който ми идва наум за заобикалянето на Закона за Черноморското крайбрежие, е строителното разрешително да е издадено преди 01.01.2008г. Ако някои мои колеги също така се чудят защо са се дупили да предадат хотелите си на морето преди тази дата - ето това е вероятната причина.

Без да ви затормозявам със сух правен материал - ето текста от закона който е достатъчно ясен:

Чл.9 На територията на Черноморското крайбрежие са създават следните зони:
1. зона “А” с режим на особена териториално устройствена защита;
...
Чл. 10 (1) Зона “А” обхваща следните територии:
...
2. земеделските и горските територии, прилежащи на крайбрежната плажна ивица ... с широчина 100 м:
3. земеделските и горските територии, прилежащи на морския бряг с ширина 50 м.
4. защитените територии по чл. 5, т.1 и 2 от Закона за защитените територии, граничещи с морския бряг.

(2) В зона А се забранява:
1. строителството на сгради, постройки, съоръжения и плътни огради;
2. промяна на предназначението на земеделските земи и на гори и земи от горския фонд, освен в случаите по ал. 5.
2. поставянето на преместваеми обекти, с изключение на тези по ал.3, т.т. 1 и 2;
3. поставянето на ограждения на обектите на крайбрежната плажна ивица, ограничаващи свободния достъп до тях;
4. търсенето, проучването и добива на подземни богатства, включително прокарването на сондажи и добива на инертни материали;
5. заустването на непречистени отпадъчни води.


Този закон беше доста дълго бавен. Излязъл е като проект във в-к Стоителство Градът през юни 2004. Действа от 1 януари 2008. Разбира се не действа със задна дата и който се е наял се е наял. Който излял бетон на пясъка - излял. Който съсипал плажове - съсипал. Излиза, че това е един от последните такива строежи!? Излиза, че повече НЯМА да има хотели на по-малко от 100m от плажа и 50m от брега. Да видим...

В случая във Веселие са се провинили вероятно единствено с липсата на табела с описание на обекта, но не и със позицията на строежа на плажа.

Както и да е. Там явно ще има хотел и кисели курортисти, които мразят къмпингуващите. Прекарали сме доста незабравими (и също доста забравими) дни и нощи на този плаж. Вероятно няма да посещаваме повече това място с цел почивка на къмпинг.


photos: Bobi Dimitrov

A Hard Day's Night

След като вчера стоях в офиса до 22.25ч. (все пак си тръгнах към къщи, де) реших да погледна какво пише срещу "Architect" в Wikipedia. Чудех се да се радвам ли безмерно, че и сам съм достигнал до гениалното заключение, отразено в следните редове:

Working hours are typically over a standard work week, but when working to tight deadlines it is not uncommon for architects to work long hours, including evenings, weekends and all nighters.

В непряк превод това значи, че е научно доказано неспането в следващите 40-50 години ако ги доживеем, мили колеги. Ако на някой от вас му стиска, да редактира статията.

Само се чудя интернет ли нямах, wikipedia ли нямаше... и защо никой, мамка му, не ме предупреди още преди 8 години???

pic: bernard83

Честна Дума

"Дума" 7 февруари 2008 , 21 стр.
Надрусаният блогър
Добре дошли в дигиталния свят!

С подобни поздрави посрещат много интернет клубове. Но в дигиталния свят има и зверове, изчадия, които реват, раздават юмруци, бият се... После иди и доказвай, че интернет е безопасно място. Това го твърдят не само предубедените. Уви, това място не е безопасно дори за възрастни, камо ли за деца. "Виж кой говори", тук не играе. Особено ако отсреща стои изпечен мошеник, развратник, педофил, комарджия, фалшификатор някакъв. Анонимността дава сила и самочувствие: "Моят блог, това съм аз!". Коя (кой) си ти? Отсреща често мълчат, издигат лозунги в защита на свободата на словото или на правото да си я поискаш. Гот е! Но

червената лампичка не бива да гасне...

Направо съм изумен! Надрусан? А във вестник Дума знаят ли какво е надрусан?? А с какво точно се друсат блогърите??? Изпадат ли в див ужас като чуят думата 'наркотици'? А знаят ли как изглежда трева, кокаин, хероин, LSD, екстази и какво точно се прави с тях? Дали се пъха в носа, в устата, в ухото или в гъза?

Кой, за бога, Ви позволява да се наричате журналисти и да пишете на лист хартия с тираж, по-голям от 20-30 бр. Нали работата Ви е да 'знаете и разбирате ВСИЧКО'. После баба ми нали ще пита МЕН дали ползвам наркотици, ако случайно спомена пред нея думите 'блог' или 'интернет'. И то ще е заради онзи виц, в който внуче пита дядо си дали слоновете летят, 'щото във в-к Дума така пише, и дядото ще каже: 'Че да летят, да летят 20 метра да летят... колко да летят... Затова и на никоя българска баба (освен на отбрани бройки) не можеш да обясниш нищо за наркотиците. Осъзнайте се, мили журналисти! Пийте, друсайте се, ебете се, четете книги, говорете с много хора, пътувайте по света, танцувайте на силна музика, носете си новите дрехи и така се надяваме, че ще започнете да пишете по смислени, мъдри и информиращи текстове.

photo: minifig

7-те най

Кристина (641) е виновна за този пост, но пък при такава мила молба...

Това е една доста забавна инициатива/игра. И така според нея всеки участник в нея (в момента аз) цитира следните правила:
- цитира тази публикация
- цитира този, който го е посочил - Кристина (641)
- изброява 7-те си любими албума, може и повече или по-малко, като споделя и нещо повече за тях или за избора си
- посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото

Ето седем от най-важните албуми в краткия ми живот, които съм слушал докато носителите им са станали на гъз. Подреждам ги по хронологичен ред:

1. U2 – POP (1997)
С него прослушах U2 и открих Героят-спасител на Света Bono. Концепцията за попарт супер ми допадна и тогава се заинтересувах и от Анди Уорхол. Албума е със супер суров звук, защото тогава четиримата от групата още преди да завършат записите вече имат насрочени дати за едногодишно турне по целия свят. Претупват албума. Турнето е провал в Щатите – там не се купуват билетите. А сцената е с най-големия екран, правен дотогава за концерт, всеки ден от турнето струва около $250'000, а парите им не се възвръщат. Това е може би последния момент от историята на групата, когато тя се хвърля в ебаси експеримента. И резултатът е също доста експериментален – ако не сте гледали Live from Mexico City...

2. Faith No More – King for a Day, Fool for a Lifetime (1995) – Един от последните на Faith – тогава вече те са толкова безобразно велики и известни, че даже и да издадат суинг албум, пак ще се разпродаде. Това е и една от тавите, които ме научиха никога никога никога да не свалям ‘самички’ песни, ами само цели албуми. И да ги слушам целите... В албума се смесват много стилове, редуват се балади с всякакви метъл изродии, Патън пее на протугалски, има саксофони, джаз.

3. Morcheeba – Fragments of Freedom (2000) – Както стана и с предишните две групи, прослушах и тази с последния им як албум. Всички знаете Rome Wasn’t Built for a Day, чийто клип доста добре пунтира Aquarius от Hair (1969). А и Skye Edwards и супер яка мацка.

4. Macy Gray – On How Life Is (1999) – Оттук дойде любовта към фънка. А дрезгавия глас на Мейси е супер.

5. Erykah Badu – Mama’s Gun (2000) – Тогава се оформи и тенденцията да изслушам всички черни, фънки-хипхоп мацки, които намеря.

6. The Herbaliser – Something Wicked This Way Comes (2002) – Отвори ме на Herbaliser Орлин. Тогава бях наистина зациклил с музиката и чаках нещо ново като звук. Оказа се пак, че съм закъснял с около 3 години. Но пък много се изкефих (което беше по-важното), че откривам нов смисъл на ‘хипхоп’

7. Alice Russell – My Favourite Letters (2005) – Ето едно предшествие на Amy Winehouse, KT Tunstall и прочее брит мацки, които са с доста фънк звучене. Алис не стана толкова известна както другите, но пък гласът и е наистина много по-приятен от на поп-дивите. Това е едно от последните ми открития (дошло пак от Орлин), които не мога да спра да слушам от близо две години.

Забележки:
1. За подготвянето на тази класация бяха безмилостно изтормозени адски много мозъчни клетки.
2. Моля да продължат нататък: Николет, И.Е. Станков, Борислав Борисов и Мартин Заимов.

Светлината в края...

Не е редно да ви обръщам внимание само върху лошите страни на градската атмосфера около нас... Ето защо пускам от време на време и ‘положителни случки’ – такива има. Обръщам повече внимание на 'вписване', 'околна среда' и 'контекст', защото това е според мен един от основните проблеми на градовете (и мисленето) ни.

Тази къща (жилищна сграда) е на ул. Шипка в София. Безспорно тя е един от примерите на безболезнено вписване на новия обект в околоната среда, пропита с история. Предполагам разхождали сте се в този район и знаете, че това е една от частите на София с доста стари сгради от началото на миналия век. Съответно всяка намеса в района е изключително деликатна задача – противно на хубавите архитектурни книги, в които се дивим на къщи на голи поляни. А пък, мисля че Руския културно-информационен център дава достатъчен пример как социалистическия космически кораб е кацнал сред Стара София...

БИАД

Имах няколко поредни разговора напоследък, които ме карат да уточня:

БИАД - това освен името на:

- фолк-клуб от веригата cool house, един от най-известните и любимите в софия, собственост на Архонт и Син
- оркестър, изпълняващ култовта 'Джамовете'...
- кино
- строителна фирма

всъшност значи БЪЛГАРСКО ИНЖЕНЕРНО-АРХИТЕКТУРНО ДРУЖЕСТВО. Създадено е 1937г. като доброволна творческа организация с нестопанска цел и сегашният му наследник е САБ (Съюз на архитектите в България). Сградата на ъгъла на Раковски и Гурко е в началото седалището на дружеството. Сега САБ е на ул. Кракра 11

А колкото до асоциациите БИАД=чалга - те са като Xerox=копирна машина, - неизтриваеми

лилава крава...!!!

Чакам с нетърпение някой да направи най-накрая реклама на презервативи или тампони върху цял паметник на архитектурата...