Именно затова показвам тази сграда. Проектант под прикритие е ZOOM Studio. Ще кажете 'Не е изтрещяния минимализъм!', за който и WhatА писаха скоро. Да, доста несвойствен за познатите естетически търсения на ZOOM проект. Искам да обърна внимание на няколко факта от този проект:
- инвеститорът е архитект (Арко Инженеринг). Той се опита да впише офис сградата си в онази част от центъра, зад която знаем, че се крие много история.
- той се постара да изпълни това, което виждаше на визуализациите, предложени му в началото на проектиране.
- той коректно изпълни архитектурните детайли с първоначално обсъжданите материали.
Оставям на вас да проверите на място впечатлението, което оставя сградата. И разбира се не очаквам тя да покрие естетическите възгледи на всички. Тя просто е един добър пример за качествено строителство - термин, който доста чуваме в рекламите на недвижими имоти и много малко знаем какво точно се крие зад него. Такива примери има доста малко. От по-голям мащаб подобен пример е болница Токуда, в чието строителство наистина беше съсредоточена доста от 'японската сила' и резултатът (със съмнителен архитектурен облик) е добър.
Прилагам визуализации и някои детайли, за да бъда достатъчно изчерпателен и коректен към архитектурната и строителна публика на блога.
Визуализациите:
Малко детайли:
11 коментара:
нищо не разбирам от архитектура, но сградата ми се вижда хубава - някак се съчетава с двете стари отстрани
Чудесни детайли, чудесно изпълнение. Реализацията е много по-добра от визуализациите :)
Ууу детайлите са малко странни. Защо хидроизолацията спира дотам, а не е до края на покрива? Другото, което не разбирам е защо се ползва каменна плоча? Какви предимства има този материал при конструиране на покрива? За първи път виждам такова чудо.
Като цяло този покрив няма да функционира, а и естетически не са изпипани нещата като гледам визуализациите, поне според мен.
@ Longanlon именно безпристрастни мнения като това ми трябват, защото архитектите се знаем какво харесваме
@ martinangelov :-)
@ анонимен моля, бъди по-конкретен: докъде спира хидроизолацията и кои неща не са изпипани естетически по визуализациите? Каменна плоча на покрива се ползва, защото той е използваем и това е детайл за вентилируема настилка - вариант на двоен под или вентилируема облицовка.
Заповядай
http://img132.imageshack.us/img132/7035/detail002dz5.jpg
Според мен няма слой между топлоизолацията и бетона и е възможно образуване на кондензация или водата да стигне до топлоизолацията. Хидроизолацията е разделящия слой, кожата, коята пази контрукцията от дъждовна вода. На покрива има бетон и ОК, но в допирната точка с топлоизолацията липсва бариера.Не съм виждал каменна плоча да се слага, това е доста тежък материал, но и аз толкова си разбирам май :D
За естетиката ще пиша довечера като имам повече време за губене.
@ Анонимен Хидроизолация има на покрива, която обръща по борда. Признавам, не е начертана и върху борда, както трябва да бъде наистина. Даже ако забелязващ има два слоя хидроизолация, единият е под топлоизолацията, именно за да отвежда кондензните води, които се образуват. А на стените не е поставена, защото минералната мазилка играе ролята на хидроизолация от дъжд и външна влага. А кондензните води по стените са проблем който принципно не е решен в детайл с мазилка, защото сградата е запечатана и не диша. След 10 години може би ще има проблеми, но това е евтиното решение. Скъпото и качествено е вентилируема облицовка. За камъните на покрива - не е проблем наистина, изпробван детайл е :-). Очаквам да пишеш за естетиката :-)
Павка, това е една от сградите, която и аз загледах наскоро. Сред малкото примери, в които действителният продукт е с десетки пъти по-добър ор визуалицацията.
Хубава, хубава, но в крайна сметка пак тежък компромис. Защо е с 2 етажа по-висока, отколкото трябва?
@ И.Е.Станков Арх. Георги Кътов от I/O architects на една лекция обясни феномена по следния начин: Спрямо българския Закон за устройство на териоторията (ЗУТ) всяка сграда има право на своята кула. Тази кула може да бъде с площ до 25 кв.м и височина неопределена. Това, че височината е неопределена, е останало незабелязано за доста хора, но все пак безумието съществува. Закона предвижда всяка сграда да има кула и практически всеки собственик, стремейки се да получи максимална квадратура, я прави. Така законът определя и силуета на града :-). Това не значи, че оневинявам случката с кулата тук или че я обявявам за неземна красота. Просто доказателство, че и тези, които пишат закони, трябва да имат поне елементарни познания в областта на градската естетика.
Знам за уникалния закон за кулите. Не е от незнание въведен според мен, а от силно лоби да се строят сгради с няколко етажа по-високи от реално позволеното и разумното.
От друга страна законът не задължава никой архитект да проектира кула, така че сградата на снимките може да има прекрасен детайл, но въпреки това е обикновен представител на всеобщата архитектурна алчност за квадратни метри.
@ И.Е.Станков Прав си! Не споря, но е наивност да си мислим, че алчност за квадратни метри не съществува у всеки инвеститор по света. И според мен единствено законите са способни да я прекършат. Това виждам и тук в Брюксел.
Публикуване на коментар