'Гнездото' в Пекин все още не намира достатъчно приходи, за да бъде поддържан. През миналата година таксата за посетители беше намалена няколко пъти с цел стимулиране на посещенията.‘Домакинството на Игрите е нещо като да организираш парти, само че в огромен мащаб. Трябва да подготвиш мястото, да изпратиш поканите и след като партито свърши се надяваме, че всички са прекарали добре. Когато гостите си тръгнат, домакините остават, за да изчистят хаоса сами. След парти понякога има счупени лампи и купчини с боклуци за изхвърляне; на Олимпийският град-домакин, от друга страна, се налага да оцени ефектите върху жилищата си след най-голямото спортно и медийно събитие в света” Така канадските медии през 2002 посрещат новината за гостуването на Зимната олимпиада във Ванкувър.
Когато Атина започва подготовката на Олимпийските игри през 2004г, анализите показват, че тя е доста по-добре подготвена от урбанистична гледна точка да посрещне гигантските проекти и ефекта им върху градската си среда. Мечта за всеки град е историята след Игрите в Барселона ’92 да се повтори – градът сега е предпочитан за провеждане на всякакви световни събития, а турситическите потоци из целия град не спират. Равносметката за Атина обаче е друга: наред с положителните ефекти от изградената инфраструктура, никой не е предполагал, че за Атина, а както се случва и със Сидни, Игрите остават пиковия момент на туристически интерес, а спортните съоръжения пустеят. Освен неосъществените прогнози за икономически бум, ефектите от Олимпийския урбанизъм водят до дълбоки и неизлечими процеси в градовете-домакини, а дебатът с местното население за всеки един е сведен до минимум.
През 1890 Барон Пиер де Кубертен формулира идеята за организация на Олимпийските игрите по модел от Древна Елада. Основната му идея е във всеки град да бъдат построени обекти, позволяващи по-добра спортна подготовка и места за международни спортни събития. Основни приниципи са олимпийския дух, свобода, прогрес и равенство. 120 години по-късно резултатът трудно може да бъде свързан със свобода и равенство. За да бъдат пригодени градовете към огромния поток от хора и събития по време на Игрите, всеки град взима огромен заем. Започват строежи на транспортна и текекомуникационна инфраструктура, жилища, офиси, хотели, спортни комплекси, способни да посрещнат около 40’000 спортисти и журналисти и в десетки пъти повече публика. На цената на трудноизплатими публични дългове, градовете започват процес на възлагане на търгове, териториално, урбанистично и архитектурно проектиране и строежи на площ от около 1’000 хектара. За 6-8 години се налагат промени в градската тъкан, които в нормален ход на развитие се постигат в рамките на 20-25.
Новото прекрояване на града афектира най-сериозно населението с ниски доходи - самотни родители, млади двойки, студенти и имигранти. За новите проекти биват избрани именно тези зони от града, обитавани от тези социални групи и нарочени за ‘лоши’. Това обикновено са нискобюджетни жилища, стари сгради, бивши индустриални зони. Жителите им биват изгонвани и премесвани, за да могат новите проекти да се случат. Изследване показва, че става въпрос за над 2 млн души в последните 20 години, преместени заради Олимпийски проекти. Естествено след строителството, цените и наемите в новите сгради са непосилни за предходните жители. В Солт Лейк Сити ’02 се наблюдава цялостно покачване с около 5 пъти на наемите и цените на хотелите в града, а във Ванкувър ‘10 правителството на Канада отнема земи на местното индианско население в името на Олимпиадата. След бързото планиране проектите за преустройство често се оказват с подценена в пъти първоначална стойност. Пресен пример е Сочи ’14 с първоначално отпуснати 12 и в последствие увеличени на $33 млд. Разликата е покрита с публични пари, които същите хора с променено местожителство трябва да плащат с данъците си.
Признаваме и положителните страни от Олимпийските проекти – те за съжаление приключват с транспортната инфраструктура. Магистралните рингове и метросистемите в Атина и Барселона продължават да са улесняващи трафика и използвани всекидневно. Не така стоят нещата с Олимпийския комплекс в Атина. Градът е неспособен да поддържа вече изградените спортни пространства, заемащи скъпа земя в претъпкания център, и те са запуснати и периодично разграбвани. Подобна е съдбата на Олимпийските села в Сидни, Берлин, Сараево, Москва и Мюнхен. Лос Анджелес ’84 дава добър пример с максимално използване на съществуващи обекти, но тогава той е единствения кандидатирал се град – причината е именно високата цена и последствията от преустройствата.
Пред Олимпийските урбанисти и местните власти седи въпросът как най-ефективно да планират територията на града и намесата на проектите да е с възможно най-малък ефект върху жителите. Спортните съоръжения има начин да бъдат проектирани в контекста на нуждите на града и региона – пример за това е стадиона в Атланта, преустроен в бейзболен веднага след края на игрите. Очевидно е, че Игрите катализират изразходване на огромни публични средства, неясно защо невложени в града преди това. Остава и поуката сериозно да бъдат преосмислени приоритетите и възможностите на всеки град преди да подаде кандидатура за домакинство.
0 коментара:
Публикуване на коментар