Конкурсът за дизайн на градски елементи в София или как се съсипва една добра инициатива

Тук в блога view.point се включва нов автор - Ана Сенкова. Тя също е архитект и ще ви разкаже една забавна история за конкурса за Дизайн на градски елементи в София, който се проведе в началото на миналата година и в който участвахме като екип.

Спомняте ли си конкурса за дизайн на градски елементи в София, на който всички се зарадвахме и си казахме: „Ей, най-после една смислена инициатива на Софийска община*!“. Помечтахме си за по-добра визия на града и дори се надявахме, че сме с една дребна стъпчица по-близо до тази визия благодарение на идеята за префасониране на градската среда с малки, но внимателно обмислени и с прекрасен детайл спирки, пейки и кошчета. Павел с ентусиазъм събра част от проектите на колегите, които взеха участие, и въпреки забележките към заданието на конкурса, всички оптимистично зачакахме да видим какво ще стане.

За съжаление, както става с много от смислените инициативи в нашата страна, и тази е на път да забие в шеста глуха. Да не кажем, че от доста време вече е там. Разбрахме го, защото имахме (не)щастието да спечелим награда в категорията „спирки на градския транспорт“(Проект 24). Това доведе до продължителна и крайно безплодна комуникация с Общината. Бързаме да разкажем за нея преди WhATA да са й присъдили наградата за конкурс на годината.

И така ето част от фактите: официалното наименование на мероприятието е 'Конкурс за общински типови проекти за преместваеми обекти, рекламни и информационни елементи и за елементи на градското обзавеждане'; той беше обявен на 14 декември, 2009 г., а крайният срок за предване на проектите беше 5 февруари, 2010 г. ; в конкурса участваха 48 екипа; първи награди в отделните категории нямаше, за сметка на това имаше 20 втори завишени и занижени награди на 11 проекта (заповедта за награждаване /PDF/ и самите проекти в сайта на НАГ); нямаше и участник спечелил във всичките 5 категории; конкурсът беше за идеен проект, но конкурсната документация загатваше, че на спечелилите се възлага и проектиране на работната фаза.

След приключването на конкурса наградите бяха изплатени (с известно закъснение) и изхарчени веднага след това. В последствие се оказа, че малко преждевременно сме профукали крупната сума понеже според Общината с нея трябва да платим за работния проект – освен на нас двамата и на конструктор и ел. инженер. Но тъй като първоначално обявените награди бяха други (35 000 лв. за първа и 15 000 лв. за втора награда) и тъй като договор за проектиране не беше сключен до момента, никой от екипите не се съгласи да спонсорира благородната инициатива на Общината. А понеже в стремежа си да съберат повече идеи за по-малко пари, организаторите бяха пръснали бюджета от конкурса още на идейната фаза, се оказа, че няма с какво да платят за работното проектиране. Това е едно възможно обяснение защо нямаше последващо възлагане. Другото е, че Общината влиза в нарушение на чл. 74 от ЗОП, според който възлагане се полага само на спечелилия първа награда, а в случая такава изобщо нямаше.

Така след редица безсмислени факсове, според които уж щяхме да се договаряме, се оказа, че всъщност няма да се договаряме. Финалният щрих беше нанесен на експертен съвет в ДАГ на 03.11.2010 г., когато всички наградени екипи бяха поканени да презентират проектите си пред главните архитекти на софийските общини. Идеята уж беше всеки от тях да си хареса проект за своята община. На съвета присъстваше представител на браншовите организации (реалните бъдещи ползватели на изделията от конкурса), който обясни, че проектите всъщност не са практични и не отговарят на изискванията за елементарна функционалност. За всеки проект имаше списък със забележки, за който знаехме от доста време, но не си обяснявахме защо го получаваме след края на конкурса, а не като изисквания залегнали в самото задание. Логичното заключение от експертния съвет беше, че освен работно проектиране, се налага препроектиране на идейната фаза, така че проектите все пак да удовлетворяват тези, които ще ги ползват. Обратно на всякаква логика, в деня след експертния съвет се получи факс, с който ни уведомяваха, че процедурата по договаряне на работното проектиране е прекратена. След запитване по телефона, от Общината ми обясниха, че идейните проекти са им достатъчни, за да се изработят прототипи и може би ще ни извикат за консултация. А забележките на браншовите организации? А конструктивен проект? А детайли? А авторски надзор? Но в Общината мразят да им се задават много въпроси. Затова и избягват да си вдигат телефоните.

Така изглежда развитието на конкурса до момента. Малко напомня на проект от български архитект – многообещаващ на идейната фаза, но с лошо изпълнение (ако изобщо се изпълни) и никакъв детайл. Всъщност най-лошото не е, че проектите може и да не се реализират. Повече ни плаши перспетктивата, че всъщност може и да ги изпълнят.

___________________________________________________
*Под Софийска община в конкретния случай да се разбира организаторите на конкурса, Главния архитект – Петър Диков, всички от отдел „Преместваеми обекти“ и журито на конкурса. (б.а.)